Трите хикса

Ревю

В „xXx“, пуснат по екраните през 2002 г., се срещаме с Зандер Кейдж, адреналинов наркоман, изигран в този случай от неизвестен актьор (поради ограничения в предоставената информация), който е вербуван от американското правителство за тайна мисия. Целта е да се проникне в престъпна организация, водена от нихилистичния Йорги, за когото също не се предоставя информация за актьорския състав. Още от самото начало, филмът се отличава с високооктанова енергия и впечатляващи каскади, които имат за цел да грабнат вниманието на зрителя. Сюжетът, макар и интересен като концепция – вербуване на аутсайдер за шпионска работа – страда от предвидимост. Историята следва познати тропи за екшън филми и рядко изненадва с нещо наистина оригинално. Диалозите са често клиширани и не допринасят за развитието на персонажите. Тъй като режисьорът и актьорският състав са неизвестни, е трудно да се направи подробен анализ на режисурата и актьорската игра. От гледна точка на екшън филм, режисурата се фокусира върху зрелищни каскади и динамични сцени, но липсва финес и оригиналност. Най-вероятно актьорската игра залага на харизма и физическа подготовка, отколкото на дълбочина и нюанси. Техническите аспекти са смесени. Операторската работа е динамична и се стреми да заснеме екстремните каскади по най-впечатляващ начин. Монтажът е забързан, което допринася за високото темпо на филма. Звуковият дизайн е силен и натрапчив, целящ да подсили адреналиновата атмосфера. Визуалните ефекти, за съжаление, са остарели и не издържат на сравнение със съвременните стандарти, което понякога подкопава удоволствието от зрелищните сцени. В заключение, „xXx“ е забавен, макар и не перфектен, екшън филм. Подходящ е за феновете на жанра, които търсят леко развлечение и не държат прекалено много на сложен сюжет и актьорска игра. Той е чудесен избор за непретенциозно кино вечер, но не трябва да се очакват чудеса.